събота, август 19, 2006

Извинявай, защото съжалявам

Никой не обича да се извинява. Най-малкото защото извинението първо говори за допусната грешка, а освен това поставя извиняващия се в незавидното положение на зависимост от "обидения".
Да се извинявам не обичам и аз. Все пак гледам да го правя, но не възможно най-често, а възможно най-адекватно, защото не всяка ситуация предполага извинение, а към това последното от своя страна може да варира в необозрими граници, зависещи от съдържание, тон, интронация, жестове и прочее.

Тъкмо в тази връзка често се замислям, как точно да обявя своето. Абстрахирайки се от горните фактори, обикновено свеждам нещата до две думички: извинявай и съжалявам. Първата разбирам като молба последсвията за засегнатия от стореното да бъдат пренебрегнати в полза на добрите отношения между двете страни. Това, което липсва тук - и съответно маркира разликата със съжалявам -, е искреното "разкаяние". С извинявай човек по-скоро формално търси освобождаване от отговорността за грешката си, без да я приема наистина. Няма да си играя на етимолог, всекиму е ясен произходът на "из-винявам (се)".
Едно съжалявам, тъкмо напротив и въпреки осъзнатата възможност да излъжеш, винаги ми звучи искрено. Тук не само е призната грешка, но и е заявена една особена обвързаност със стореното и евентуалния му ефект. През погледа на другия съжалявам идва да ти каже, че човекът срещу теб цени не просто ситуацията, в която те пита "Как си?" без да го пратиш да върви на майната си, а вероятно наранените ти от него чувства. Друга особеност е вътрешно загатнатото "повече няма да се повтори", защото хората не повтарят неща, от които са се почувствали зле. Ерго, съжаляващият се чувства зле.

В ежедневието например се е утвърдила практиката обръщения към непознати, съдържащи въпрос или молба за помощ, да започват именно с извинете. Това разбираемо облекчава контакта с въпросния, който е в позицията на "атакуван". Но извинявайки се, питащият едва ли се интересува от това, дали заради него някой е изпуснал автобуса или любовта на живота си. "Съжалявам (че ви безпокоя)" пък, съвсем естествено, звучи по-скоро пресилено.

Важно е обаче, че двата варианта не са правилен и грешен, а просто различни решения за различни ситуации и в известен смисъл се допълват. Независимо как ще ги наречеш, не забравяй да ги използваш - по предназначение.

2 коментара:

  1. Рядко бих използвал "Съжалявам". Звучи сякаш си доста жалък или поне на мен така ми звучи. Но иначе ме накара да се замисля върху двете думи. Има до някъде истина, но "съжалявам" не бих го използвам често...да не кажа само в много особени ситуации.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен31/8/06 20:05

    и аз бих употребила съжалявам в изключителна ситация, а не в ежедневните безсмислени диалози. Просто защото за мен "съжалявам" е по-особена дума, натоварена е с по ...хмм интимно звучи помпозно, но да, интимно значение за този, които я употребява. На мен не ми звучи сякаш си жалък, а сякаш изпитваш болка от това, което се е случило. "Съжалявам" е израз на разкаяние. Поне за мен...

    ОтговорИзтриване