вторник, ноември 25, 2008

Smack my disco bitch up

From Trier to Munich easy as it goes,
the Legowelt sleek sound through the disco


Всъщност саундът на Дани Уолфърс е далеч от определението "sleek", а когато същият пуска на живо, работата е "roman smack jams, served raw", както някой уместно беше отбелязал. В това успяхме да се убедим за около два часа в съботната нощ, през които на изкарана специално за него пред диджейския пулт маса, зарината от кабели и джаджи със светещи копчета, Леговелт помпеше за фатал. Озвучението определено не беше Респром, но въпреки че стоях най-отпред, светлинните условия ме лишиха от качествен (видео)запис.

При все това, главният фактор, отговорен за особената перцепция на реалността, беше предателството на Капитана, което доведе до своеобразния mash-up между (визията на) Prodigy и (музиката на) Legowelt, отразен в заглавието. Идея нямам как изобщо влязохме в клуба при положение, че портиерът се сопна, сочейки някакъв измислен надпис "Geschlossene Gesellschaft". Нито как накрая якето ми изплува от нищото, след като си изгубих номерчето за гардероба. В противовес на моята резервираност -- единственият ми контакт с госта беше да го потупам по рамото с думите, че е най-добрият -- Заека облече леговелтския ми анорак и отиде да досажда на човека, в замяна на което получи автограф.

Осемчасов запис от партито вече се завъртя в нета. Леговелт почва някъде около 113'.

1 коментар: